раждане на роман, проследяващ неговото възвишение, от младост, прекарана сред гръцки мъдрости, до превръщането му в велик български владетел.
Този роман ще ви отведе в епохата на "Златния век" на българската държава, епоха на културно възхода и мощни политически игри. Разбира се, ще проследим политическите и военните успехи на Симеон, но ще се съсредоточим и върху неговата душа. Ще разкрием неговите амбиции, борбите, конфликтите и личните му колебания. Не само Симеон, но и околните герои – боляри, учители, любовни интереси, конкуренти – ще оживеят пред очите ви. Ще познаем техните мотиви, страсти и моменти на слава и падение.
Сянката на Византия, величие и превъплъщение, ще окаже влияние върху младия Симеон. Гръцката култура ще го оформя, но българското сърце винаги ще е в него. Ще преживеете драматичното му завръщане, борбата с езичеството и възхода на българския дух. Романът е оцветен в живите цветове на българските земи, с богатството на Плиска и Константинопол, но ще ви доближи и до по-скритият живот на манастирите, до духовните борби и размисли.
"Златен век на Българската държава" не е просто исторически роман. Това е човешка история, история на амбиция, изпитания, жертви и слава, разказана с езика на любовта, предателството, благородството и страстта. Очакват ви часове на вълнение и размисли, потапящи ви в сърцето на България по времето на Симеон Велики.
Глава 1
Слънцето, оцветило небето в огнени багри на залез, се скри зад планините, но в Плиска, под златния купол на княжеския двор, светлината не угасна. Там, сред звуците от шепоти и молитви, раждането на Симеон, бъдещият княз, бе белязано не само от болката на жената, но и от очакването на цяла България.
Денят, в който дойде на бял свят, бе обвит в легенди. Според предания, донесени от стари жреци, Симеон се бе родил под благосклонния поглед на орел, символизиращ сила и величие. Златните лъчи, преминавали през оловните облаци, сякаш се взираха в новороденото бебе, а от устата на бащите се носеше шепот на пророчества, шептейки за бъдещия му път, за съдбата, която ще оформя неговата съдба.
Симеон бе син на княз Борис I, мъж със строг нрав, но с безпогрешно око за таен опит и умение да сплотява племена. В неговите сиви очи се отразяваше борбата между традиционното и новото, между консерватизма и жаждата за знания, която князът носеше от времето, прекарано в Константинопол, където се бе запознал с гръцката култура.
Младото бебе, с меки черти и живи очи, неусетно бе обкръжено от атмосфера на духовност и жажда за знания. В Плиска, градът на църквите и олтарите, от ранни години Симеон се обгради с погледи на учители, мъдреци и свещеници, предаващи му мъдростта на вековете. Понякога, забравяйки за децата, те спореха, споделели своите познания, опитвайки се да отгатнат тайните на Вселената и на бъдещето. Слънчевите лъчи се отразяваха в мъдрите им очи, докато те споделят мъдростта си.
От ранна възраст на Симеон се забелязва необикновена любознателност. Във въздуха на Плиска се носеше шум от разговора, а той жадно лапаше всяка дума, всяко знание, всяка история. Очите му търсеха обяснения, а умът му – отговори. Аристотел и Платон, Омир и Херодот – не познати имена, а пророчески гласове, обясняващи тайните на света.
Но освен познанията, Симеон наследи и политическите борби на баща си. България, въпреки славата си, бе овеяна и с политически бури. Отдалече се чуваше ехото от борбите между разните племена, между езическата традиция и новата християнска вяра. Всеки ден бе лекция за младия принц, урок по мъдрост, опит и борба. Разбирането на политическите игри в България и Византия бе допълнително подготвена.
Решете ли Борис I да изпрати Симеон в Константинопол, бе акт, изпълнен с противоречия. Беше ли това избор, от който да се възползва, или акт на страх от неизвестното бъдеще? Разделянето му от родината, бе и акт на раздяла с познатия свят, с миналото, но и стъпка към новото. Как ще се справи Симеон с тази раздяла?
Симеон, обвит от сянката на орела, стоеше на прага на неведоми пътища. Бъдещето бе пред него, сякаш написана в звездите, но с какви линии ще го оформя?
Глава 2
Когато младата фигура на Симеон премина през златните порти на Цариград, светът пред него се разтвори в безкрайно море от цветове и звуци. Плиска, с нейните познати шумове и миризми, се отдалечи, сякаш в далечен спомен. Константинопол, византийската столица, се разкри пред него с несравнимия си блясък. Златни куполи се издигаха към небето, сякаш докосваха облаците, а блестящият мрамор на сградите отразяваше слънчевите лъчи.
Архитектурните чудеса на града зашеметиха Симеон. Сградите, богато украсени с резби и орнаменти, преливаха от богатство и мощ. Чувстваше се омагьосан от величие, което надскачаше всяко описание. Всяко ъгълче на византийската столица разказваше истории, нарисувани с цветовете на историята.
Не само архитектурните шедьоври, но и глъчката от живота в града, зашемети Симеон. Разнообразни хора, облечени в ярки дрехи, се движеха по тесните улици, обменяйки си стоки, истории и шеги. Звуците от тържища, кътните песни на уличните музиканти и молитвите от храмовете се сливаха в един неповторим симфоничен