importante, la curva al final. Los búlgaros la habían incorporado en los broches de sus cinturones.
Pаните на свободата
Някои си купуват поводи за кучета от онези, кожените, с определена дължина. Други предпочитат автоматични на ролетка. Даваш му да тича на воля, но когато решиш, го придърпваш. Аз го пусках на свобода. Откакто избяга обаче дватри пъти и се върна цялото в рани, пускам го на свобода, но само в двора ми. Кучето ми вие по катериците, вечер по луната. А когато натрупаме дърва за огрев до оградата, се качва и я прескача. И пак се връща с рани. Тогава реших да го държа на синджир. За да не се наранява кучето ми.
Las heridas de la libertad
Algunos se compran correas para perros, de esas de piel, de un largo determinado. Otros prefieren automáticas de cinta. Lo sueltas a que corra a su antojo, pero cuando lo decides, tiras de él. Yo lo dejaba en libertad. Sin embargo, desde que se dio a la fuga y dos o tres veces volviera cubierto de heridas, lo dejo libre pero solamente en mi patio. Mi perro aúlla a las ardillas, de noche a la luna. Y, cuando amontonamos leña junto a la barda para la calefacción, se trepa y salta por encima de ella. Y de nuevo regresa herido. Entonces decidí mantenerlo atado con una cadena. Para que así no se hiera mi perro.
Mазохисти
Понеже от малки търпим болка. С изключение на раждането може би, защото майките ни я поемат. И затова са тъй силни родилните болки. Докато потъмнее люспицата на ореховата ядка, докато се втвърди, докато падне зелената отвън обвивка. Докато спре да цапа пръстите ни. Докато горчилката изветрее. Докато минат месеци, много сезони и някой разчупи ореха. Изпаднал още от торбата на дядо ти. Понеже е кух – същински мощи ядката. От метър и шейсет станал някакви си шейсет. Затова сме мазохисти. Вътре ние.
Masoquistas
Porque desde pequeños soportamos el dolor. A excepción del parto quizá, ya que nuestras madres lo asumen. Por esta razón son tan intensos los dolores de parto. Hasta que se oscurezca la cáscara de la nuez, hasta que se endurezca, hasta que caiga su envoltura verde. Hasta que cese de manchar nuestros dedos. Hasta que el amargor se evapore. Hasta que pasen meses, muchas estaciones y alguien casque la nuez. Y caída mucho antes de la bolsa de tu abuelo. Porque es hueca, auténtica reliquia la nuez. De un metro sesenta quedó apenas de sesenta. Debido a eso somos masoquistas. Por dentro.
Като кърлежи
Всеки ден котката ми носи кърлежи. Обикновено по краката или на най-чувствителното място, където минават всички артерии. Маково семе, кърлежите малки и черни, но напият ли се, разцъфват. Видях два – върху стъблото на финикова палма в Родос и на един камък в Делфи. А наоколо пръски кръв, а наоколо цели локви. От стъпкани. Вдигам поглед нагоре. Няколко съсирека се чернеят – маслини. Кой казва, че когато обичаме, не трябва да ни храни друг? Както майката детето.
Igual que garrapatas
Cada día mi gato trae garrapatas. Por lo general en las patas o en el sitio más sensible, donde pasan todas las arterias. Semilla de amapola, las garrapatas pequeñas y negras, pero, si se embriagan, florecen. Vi dos, sobre el tallo de una datilera en Rodas y en una piedra en Delfos. Y alrededor gotas de sangre, y alrededor charcos enteros. De las aplastadas. Alzo la vista. Algunos coágulos que se vuelven negros: aceitunas. ¿Quién dice que cuando amamos otro no debe alimentarnos? Igual que la madre al hijo.
С криле и зъби
Къде е разликата? Дали в липсата на оперение у едните и на зъби у другите? Единствено хората, мисля си, се раждат без зъби и цял живот се надяват на криле. Сигурно демоните и ангелите са ги създали. На някои зъбите им окапват, а на други само те им остават. Ако си иманяр, ще разбереш. Криле обаче не открих у никого. Само шипове, които мъчеха баба ми и гърбът ѝ се изкривяваше година след година – торен бръмбар. Когато я заровихме с два стръка момина сълза, когато се насълзи една тревичка от преливане, тогава чак ги видях. Как порастват прозрачни.
Con alas y dientes
¿Dónde está la diferencia? ¿Está en la falta de plumaje en unos y de dientes en los otros? Sólo la gente, creo, nace sin dientes y toda la vida está a la espera de alas. Con toda seguridad los demonios y los ángeles las han creado. A algunos se les caen los dientes, pero a otros son lo único que les queda. Si eres buscador de tesoros, lo entenderás. Sin embargo, alas no descubrí en nadie. Únicamente espolones, los cuales torturaban a mi abuela y su espalda se deformaba año tras año: un escarabajo pelotero. Cuando la enterramos con dos ramitas de lirio de los valles1, en el momento que al desbordarse el rocío de un tallo, éste se llenó de lágrimas, sólo entonces las vi. Qué diáfanas