Ивайло: Селският цар. Ивелина Дюлгерова

изруга, осъзнавайки, че е подценил ситуацията. Неговите охранители, няколко наемници с ръждясали мечове, се колебаеха, виждайки решимостта на селяните.

      "Нападнете ги!" извика боляринът, но гласът му трепереше.

      Започна сбиване. Селяните, въоръжени с каквото намерят, се нахвърлиха върху наемниците. Ковачът Стоян замахна с камъка и повали един от тях. Ивайло, сръчен и силен, се би с гола ръка, поваляйки противниците си с удари и ритници.

      Снегът се обагри в червено. Виковете на ранените изпълниха въздуха. Сражението беше кратко, но жестоко. Наемниците, изненадани от яростта на селяните, бързо бяха повалени. Боляринът, виждайки, че губи битката, се опита да избяга, но Ивайло го настигна и го повали на земята.

      "Не!" изкрещя боляринът, докато Ивайло го стискаше за гушата. "Не! Аз съм властта! Ще те разпънат на кръст!"

      Ивайло го погледна в очите, а в тях не се виждаше страх, а само гняв.

      "Властта е в нас," отговори Ивайло. "И сега ние ще я използваме."

      Изправи се и се обърна към селяните. Лицата им бяха покрити с кръв и сняг, но в очите им сияеше триумф.

      "Вземете всичко, което е тяхно!" нареди Ивайло. "Вземете зърното, добитъка, всичко, което са ни отнели!"

      С викове на радост и гняв селяните се втурнаха към имението на боярина. Взеха храна, дрехи, оръжия. Ивайло знаеше, че това е само началото. Знаеше, че отмъщението на болярина ще бъде жестоко. Но вече нямаше връщане назад.

      Вечерта, когато се прибра в къщата си, Рада превързваше раните му. Децата спяха. Огънят гореше слабо, но този път топлината му беше различна. Топлина на надеждата, на съпротивата.

      "Какво направи, Ивайло?" попита Рада, гласът ѝ беше тих.

      Ивайло я погледна. Очите му все още горяха от битката.

      "Направих това, което трябваше да направя," отговори той. "За всички нас. За да имаме бъдеще."

      Пое дълбоко въздух.

      "Сега трябва да се готвим," продължи Ивайло. "Защото това е само началото на бурята."

      В този момент чуха тропот на коне. Ивайло излезе на прага. Видя група въоръжени мъже, които се приближаваха към селото. Те бяха изпратени от феодала.

      "Те идват," прошепна Ивайло. "Бунтът започна."

      Започнаха първите искри на една огромна пожара.

      Глава 3: Кръв на снега