Русско-турецкая война: русский и болгарский взгляд. 1877-1878. Сборник воспоминаний
Колелото на живота. Всекидневието на българския възрожденски град. С., 1999; Гандев Хр. Проблеми на българското Възраждане. С., 1976; Христов Хр. Аграрният въпрос в Българската национална революция. С., 1976; Он же. Българските общини през Възраждането. С., 1973.
24
Паисий Хилендарский (1722–1773) – автор «Истории славяно-болгарской, (1762), пользовался материалами афонских книгохранилищ (сочинения средневековых болгарских писателей, «Книга историография» Мавро Орбини и «Деяния церковные и гражданские» Цезаря Барония и др.). Воспринимая историю как нравоучительную дисциплину, предпослал своей книге вступление «О пользе истории». Текст носит ярко патриотическую окраску – в разделе «Собрание историческое о болгарском народе» рассматривался период с древнейших времен до утраты Болгарией независимости в конце XIV в. Автор включил сведения о нападениях славян на Балканский полуостров и о заселении ими византийских владений. В других частях работы Паисия есть сведения о Болгарии периода османского господства. Все сочинение Паисий подчинил цели показать величие болгарского народа в прошлом и пробудить национальную гордость. Он высоко оценил значение миссии Кирилла и Мефодия для развития средневековой болгарской культуры. В его работе содержатся сведения о других видных культурных деятелях средневековой Болгарии – Клименте Охридском, Евфимии Тырновском и др.
25
Димитров А. Училището, прогресът и националната революция. Българското училище през Възраждането. С., 1987.
26
Дойнов Ст. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751–1878). С., 2005.
27
Тырново – ныне город Велико-Тырново в Болгарии. Столица Второго Болгарского царства (XII–XIV вв.). В 1877 г. был занят русскими войсками и служил их главной базой и складом в Средней Болгарии.
28
Фанариоты (от района Константинополя «Фенер») – представители богатых и влиятельных греческих родов, претендовавших на статус наследников византийской аристократии.
29
Сб. Паисий Хилендарски и неговата епоха. 1762–1962: сборник от изследования по случай 200-годишната от история славянобългарска / Под редакцията на Д. Косев. С., 1962.
30
Сб. Софроний Врачански. Под редакцията на Д. Караджова, Ст. Таринска. С., 2004; Софроний Врачански книжовник и политик от новото време. Сб. изследвания от международна конференция / Състав. Пл. Митев, В. Рачева. С., 2013.
31
Подробнее см.: Генчев Н. Българо-руски културни общувания през Възраждането. С., 2002; Он же. Българска възрожденска интелигенция. С., 1991; Смоховска-Петрова В. Национално своеобразие на литературата на Българското възраждане. С., 2003.
32
Маркова З. Българското църковно-национално движение до Кримската война. Сер. Изследвания по българска история 1. С., 1976; Бонева В. Българското църковнонационално движение 1856–1870. (Б.м.), 2010.
33
Маркова З. Българската екзархия 1870–1879. С., 1989.
34
Игнатьев