си част сътворени от човека, които по най-безцеремонен начин се намесват в механизма на метилиране на ДНК, причинявайки непоправими вреди на човешкия организъм. Един от най-ярките примери е веществото бисфенол А, прилаган вече 50 години като втвърдител в производството на безчислено количество пластмасови изделия, използвани за съхранение на храни и напитки. Доказано е, че последният потиска ензимите, управляващи процеса на метилиране на определени участъци на ДНК, и инактивира свободните метилни групи, участващи в този процес, с всички негативни последствия върху човешкия организъм (рак, диабет, безплодие и т.н.). Неотдавна учените от Колумбийския университет в САЩ получиха доказателства, че Бисфенол А води и до заличаване на различията между двата пола и раждане на поколение с хомосексуална ориентация.
Убедително е доказано, че сериозни негативни въздействия върху човешкия епигеном оказват пестицидите, тежките метали (кадмий, никел, цинк, олово, живак и др.) и радионуклидите, с които буквално е отровена земята ни. На фона на катастрофалните екологични промени на нашата планета, „плод” на научно-техническата революция, хоризонтите, които разкрива епигенетиката – удължаване на човешкия живот, преборване на най-страшните болести и чувствително подобрение на жизнения статус и интелектуалните възможности на човека, вдъхват изключителен оптимизъм за бъдещето на хомо сапиенс.
Дали наистина епигенетиката ще се окаже бленуваното предверие към райските порти предстои съвсем скоро да разберем.
Мелатонинът държи ключа към царството на Морфей
В човешкия организъм едновременно протичат милиони биохимични реакции, обединени в една обща стратегия – поддържане на неговите жизнени функции и репродуктивна способност. Управлението на тези реакции се осъществява от главния мозък – сървъра на човешкото тяло. Но как мозъкът поддържа връзка с тези реакции, със собствените органи, с околната среда? Как узнава кога да стартира едни реакции, а други да преустанови? С тази сложна задача са натоварени т.нар. сигнални молекули, които предоставят на мозъка нужната информация, в резултат на която той взема съответните управленски решения.
Едно от тези вещества е мелатонинът. Според професор Габриела Гоби – психиатър в университета МакГил (Канада), животът на човека е невъзможен без мелатонина. Неговото откритие е свързано с името на американския учен-дерматолог професор Аарон Лернер от Йейлския университет (САЩ). През 1953г. той публикува статия, посветена на тайнствена субстанция, предизвикваща изсветляване на кожата на жабите под действието на екстракт от пинеалната жлеза (епифизата) на кравите. След пет години упорит труд – през 1958г., екипът на професор Лернер успя да „залови” и идентифицира загадъчната субстанция, която получи интригуващото наименование мелатонин.
Първата част на това наименование – „мела”, произлиза от названието на пигментните вещества – т.нар. меланини, придаващи кафяв, тъмен или черен