Лунен Танц. Amy Blankenship

си неустоимия му чар. – О, това не е за изпускане! Отправи се обратно към парапета, изпроводен от смеха на Чад.

      â€“ Е, днес зарадвах двама души – намигна Чад на Кат. Знаеше, че тя е слушала разговора. Плати си за питието. Щеше да е добре да хвърли едно око на Енви.

      ÐšÐ°Ñ‚ кимна, поемайки двайсетдоларовата банкнота. Чад остави щедър бакшиш и се оттегли към Джейсън. И двамата бяха способни да разбъркат хормоните на всяко момиче. Джейсън имаше дълга пепеляворуса коса и вид на спасител на плажа.

      ÐšÐ°Ñ‚ забеляза как всяка жена, която подминеше, се стараеше да привлече вниманието му. Джейсън не се вълнуваше и оставаше вглъбен в собствените си мисли. Беше ги доверил само на нея.

      Ð˜ÑÐºÐ°ÑˆÐµ ú се и над нея някой, освен собствените ú братя, да бди така зорко. Премигна бавно, за да прогони натрапливия спомен за Куин. Съсредоточи се върху настоящето.

      Ð˜ÑÑ‚орията с тейзъра я заинтригува. Реши да предупреди братята си, че предстои зрелище. Напоследък им се беше насъбрало покрай серията убийства. Нямаха нужда пореден инцидент да петни името на клуба.

      Ð§Ð°Ð´ се надвеси над парапета в търсене на Енви. Слава богу, танцьорите в клетката все още привличаха прожекторите и дансинга беше по-осветен. Дочу стон от Джейсън. Проследи погледа му. Стъписа се от гледката, която видя. Енви танцуваше сред няколко мъже, в близост до светлото петно пред клетката. Намуси се и се вгледа, чудейки се какво е намислила.

      â€“ Поне следи Тревор. Между другото, благодаря, че се обади – каза със сериозен глас. – Очаквах нещо подобно да се случи.