мала за даденост, ще се изплъзне от пръстите ѝ.
За да промени живота си, Емили Крауфорд трябваше да умре. И на нейно място, се роди Бланш Делукс, танцьорка и звезда на Блубелс, една от най-великите шоу-къщи във Вегас. Тя използваше тялото си, за да съблазнява и забавлява публиката, но, в личен план, си издигна бариери, за да се предпази от това някой да се сближи с нея, за да защити сърцето си.
Когато Тайлър Уилямс, очарователният собственик на хотел-казино, видя мистериозната танцьорка за първи път, той беше завладян от страст. Тя беше предизвикателство, което Тайлър би искал да спечели и беше готов да заложи високо, за да се увери, че ще я вкара в леглото си, за негово удоволствие.
Това, което не знаеше бе, че когато залогът включва сърцето, може да има много за спечелване... но и много да губене.
Заложи на любовта е втората кратка история в поредицата "Седемте гряха".
Бележка на автора:
Седем гряха. Седем човешки нагласи, които противоречат на божествените закони. Седем грешки, които всички сме извършвали или сме се натъквали в някой момент от живота ни.
Завист, Страст, Гняв, Тщеславие, Алчност и и Мързел. Всяка история от поредицата "Седемте грехове" е вдъхновена от една от тези нагласи. Всички истории имат начало, среда и край и могат да се преплитат с герои, които се появяват в предишните истории.
В Заложи на любовта, ние ще следваме растежа на страстта между мъж, който е познавал само желанието и жена с болезнено минало, която не желае да снижи защитите си. Да пиша за Тайлър и Бланш бе за мен много специално преживяване. Дано да докоснат сърцето ви, както сториха с моето.
Когато приключите с книгата, моля, дайте отзив и я препоръчайте на приятелите си. Вашият отзив дава възможност на другите да се интересуват да прочетат историите.
Посетете сайта ми и ме следвайте във Facebook, за да сте в крак с моите новини и бъдещи издания.
С любов,
Софи Адамс
Страст
(лъст)
съществително (лат lascivus)
1 – Страстно желание за нещо.
2 – Склонност към преувеличени чувственост; похот; чувствителност.
3 – Инстинктивно страстно желание за чувствено и еротично желание.
Бланш
„Емили Крауфорд е мъртва. Остани фокусирана, Бланш Dелукс“, е това, което бих си казвала всяка сутрин, когато се събудех и леко чувство на тъга преминаваше през мен, докато поемах мириса на лющещи се стени и мухъл в моя малък апартамент под наем в Лейк Лас Вегас. За жена, свикнала да живее в имение с осем спални в заможните квартали на Рали, Северна Каролина, не беше лесното да поддържам висок духа си и да остана оптимистично настроена, когато живеех в квартал, предимно на алкохолици, работещи момичета и нарко дилъри. За да стигна до Стрип ми отнемаше почти два часа. Следваха репетиции в продължение на осем часа без прекъсване за един и половина час изпълнение и след това трябваше да направя същото пътуване обратно, за да се върна, но сега с допълнителните усложнения на късния час в един град, който никога не спи и опасностите, които са около по това време на нощта.
Но не можех да се оплаквам. Може да е и по-зле. Поне имах храна на масата и покрив над главата си – макар и грозен, малък и мухлясъл, както и работа, която ми помагаше да преживея.
Още си спомням, когато пристигнах във Вегас, преди малко повече от година. След смъртта на майка ми и четенето на завещанието, бях изгубил всичко: семейство, мястото ми на прима балерина в градската балетна трупа, пари, социален статус и годеник. Така назовавах Джейкъб Милс – човекът, който не заслужава да му бъде дадено име. Задникът, който стъпка сърцето ми и после се измете при първия знак за проблеми. Единственото нещо, което ми остана беше къщата, но тя беше ипотекирана от години и затова трябваше да я продам, за да платя всички задължения, данъци и такси. С едва две хиляди долара в банковата ми сметка и третирана като социална изгнаница от всички, които познавах цял живот, направих списък на всички американски щати и чрез приложение на мобилния си телефон, избрах един на случаен принцип. Бях избрала моята дестинация. Числата се въртяха и се появи Невада. За по-малко от 24 часа бях на самолета, икономична класа, на път за Лас Вегас с един дизайнерски куфар, който продадох, когато пристигнах тук, и сгъната хартия в джоба на сакото ми, която беше реклама за прослушване в казино в града.
Най-голямата лъжа!
Когато пристигнах в града, попаднах на това, което считам за едно от най-лошите неща във Вегас: стриптийз клубовете.
Жените танцуваха голи или полуголи на сцени, които бяха дори по-лоши от апартамента ми, извивайки телата си около пилона и получавайки пари в гащите си. Те оставяха 65% от спечеленото на сводника собственик на клуба.
Признавам, че тези дни бяха трудни. Намерих си работа като сервитцорка в най-лошия ресторант в света, от грозната страна на Стрип. Часове и часове на крак обслужвайки всякакви