вниманието към всичките ми атрибути... които дори не знаех, че имам.
След няколко месеца бях перфектното момиче от кориците на списание: както и тяло, с извивки; също така бях придобила по-секси и по-изтънчен външен вид в резултат на моите часове по гримиране, много тесни дрехи и дълги, червени, вълнообразни акценти вместо русата ми коса.
Когато Кити мислеше, че съм готова да сритам задници, тя ми даде малка роля със сълзи от емоция в очите и каза, че съм преминала тренировъчното ѝ училище с отличие, въпреки че бях единствената ученичка и поради тази причина заслужавах ново име и нова възможност.
Тогава погребах Емили Крауфорд и станах секси червенокосата Бланш Делукс.
На афиша, с красива калиграфия беше написано:
Театър Блубелс
Казино Лъкжъри – Стрип Лас Вегас, 8455
Говорете с Елия
Вторник, 4 часа.
Блубелс бе една от главните шоу-къщи във Вегас с ежедневни шоу програми, търсени от туристи от цял свят. Разположена бе в красивия луксозен петзвезден хотел и казино точно в сърцето на Стрип. Свободното място бе за танцьорка от трето ниво, т.е. един вид допълнителна танцьорка, но дори и да не ми се даде възможност да покажа цялата си техника и талант в открояваща се роля, Блубелс щяха да платят все пак много повече от сегашната ми работа.
Когато пристигнах в казиното тридесет минути по рано, се изправих пред най-голямата опашка, която бях виждала през живота си. Стотици, може би дори милиони жени с всякакви форми и размери стояха на опашката, която се извиваше чак около сградата на театъра. Блондинки, червенокоси, мулатки и чернокожи жени – разнообразието беше огромно. Но те също имаха някои общи неща: репетирания сексапил, блузи с изрязани деколтета, вродена антипатия и височина. Те изглеждаха като гиганти в сравнение с ниския ми ръст, което ми създаваше впечатлението, че ако една от тях иска да ме бутне и да ме изхвърли от там, аз дори няма да бъда забелязана.
Поех дълбоко дъх и отидох към края на опашката с форма на охлюв, въртейки кичур червена коса около пръста си и се опитвайки се да се концентрирам въпреки бърборенето. Това беше най-трудната част за мен: да мога да изключа всичко около мен, за да мога да се фокусирам и да направя страхотно изпълнение и да впечатля. Винаги съм бил звездата на шоуто и когато поисках мълчание, веднага ми го осигуряваха. Затворените ми очи се просълзиха, когато си спомних, че имах собствена гримьорна. Хубави времена, които никога няма да се върнат.
Поех въздух и издишах бавно, опитвайки се да намеря вътрешния си баланс. Ако имаше нещо, което бих научила от ударите, който ми беше нанесъл живота, то беше, че съм способна да се изправя срещу всичко. Животът беше труден, но и аз упорставах.
Започнах да се разтягам, като усетих, че някои от танцьорите ме гледат с презрение. Тогава малко вълнение привлече вниманието ми. Някакъв антураж вървеше успоредно на опашката: две красиво облечени жени с безизразен поглед на лицата си и мъж