A. C. Meyer

От Пръв Поглед


Скачать книгу

      Трябваше да поеме дълбоко въздух, да се насили да се включи онлайн и да си резервира полет и място, където да отседне. В края на краищата, тя прекара години заобиколена от по-малките си сестри, и да пътува сама до друг щат, където не познаваше никого, беше доста смело от нейна страна.

      Това, което не знаеше бе, че това пътуване щеше да промени живота ѝ завинаги...

      “Quando lhe achei

      Me perdi

      Quando vi você

      Me apaixonei”

      Чико Цезар

      01

      Валентина опакова последните си дрехи, затвори куфара и въздъхна. Не можеше да повярва, че най-накрая заминава. Тя прекара години мечтаейки, правейки планове, които никога не си е мислела, че ще се превърнат в реалност. Планове за известно време само за нея. И най-накрая то се случи.

      Трябваше да поеме дълбоко въздух, да се насили да се включи онлайн и да си резервира полет и място, където да отседне. В края на краищата, тя прекара години заобиколена от по-малките си сестри, които отнеха много от времето ѝ, свободата ѝ и изобщо. Решавайки да пътува до друг щат, където не познава никого и където тя ще си е единствената компания за десет дни ѝ се стори много хубаво.

      Погледът ѝ бе отправен към снимка в рамка върху тоалетката и тя се усмихна, когато видя снимката на родителите си с трите лъчезарни малки момичета: Валентина, Катарина и Сабрина. Всички изглеждаха толкова щастливи на тази снимка. Те не знаеха, че трагедията ще унищожи това сплотено семейство, на което всички толкова се възхищаваха.

      Очите ѝ се наляха със сълзи, когато си спомни нощта, когато се събуди от миризмата на изгаряло и виковете на родителите ѝ. Всичко стана толкова бързо и беше толкова травмиращо, че тя остави спомените за тази нощ блокирани извън ума си. Тя си спомняше само момента, когато, заобиколена от съседите си и прегърнала сестрите си, гледаше сградата, където живееха в един луксозен квартал на Сао Пауло, обгърната в пламъци, а родителите ѝ все още вътре. След като изведоха трите си дъщери от къщата, двамата се бяха върнали в сградата. Скоро след това се установи, че пожарът е резултат от късо съединение в съседния апартамент. Опитвали са се да спасят съседите си. Но не можаха да спасят себе си и момичетата на 17, 15 и 13 години останаха на грижите на баба си по майчина линия.

      Скоро след като навърши 18 години, Валентина и сестрите ѝ отново претърпяха загуба, когато баба им Дина умя, оставяйки Валентина да отговаря за сестрите си.

      Тя беше завършила гимназия скоро и пое отговорността за тях, като затова се хвърли усилено в работа. Тя се отказа от партита, гаджета и всичко останало, което другите момичета на нейната възраст правеха, за да се фокусира върху грижите за по-малките си сестри. Тя разбра, че е нейна работа да запази семейството заедно и да се погрижи момичетата да имат бъдеще пред себе си. Дори и заради това да пропускаше да се забавлява, младостта си и дори собственото си бъдеще.

      Сега, на 25 изглеждаше, че работата ѝ със сестрите ѝ е приключила. Гордееше се с всичко, което бе направила за тях. Катарина, която беше на 23, беше маркетинг мениджър в голяма мултинационална компания. Тя печелеше добра заплата, говореше три езика и се издигна бързо благодарение на нейната компетентност и отдаденост – нещо, което бе научила от по-голямата си сестра. Сабрина, на 21, наскоро взе квалификация за медицинска сестра. Тя получи работа в детското отделение на една частна болница и току-що се беше сгодила за гаджето си от тийнейджърските години.

      И двете бяха поели по своя път в живота и тя знаеше, че е дошло времето да се съсредоточи върху себе си. Да открие на къде би поела кариерата ѝ или какво трябва да направи с бъдещето си. Кой знае, можеше дори да си намери гадже! Докато момичетата растяха, тя ги подкрепяше, използвайки месечната пенсия, която получаваха след смъртта на родителите си. На всичкото отгоре, имаше пари от застраховката живот и обезщетението, което получиха за пожара. С помощта на семейния адвокат, тя успя да инвестира парите и да създаде нарастващ фонд, който бе разделен между трите, когато Сабрина навърши 21 години. Имаше удобен живот, но искаше да има професия. Тя искаше да намери своето място в света, сега, когато нейните сестри бяха намерили своето.

      И първата стъпка беше да прекара десет дни на полуостров Марау в Баия, североизточна Бразилия.

      – Ако вече си си закопчала куфара, тогава го отвори.

      Валентина се засмя, когато чу гласа на Катарина. Сестра ѝ влезе в стаята натоварена с различни торби за пазаруване.

      – Какво е всичко това? На шопинг ли си била? – попита тя, докато сестра ѝ започна да вади дрехите от торбите и да ги слага на леглото. Всички цветни, шарени тъкани бяха много различни от практичните дрехи, които Валентина обикновено носеше.

      – Само защото си решила да отидеш в курорт, който има място само за 58 души, които ще бъдат всички по двойки и ще бъдеш като излишния трети, не означава, че ще те оставя да изглеждаш обикновена – отговори Кат, както всички я познаваха и двете се засмяха.

      – Не бъди глупава. Откъде знаеш, че някой от другите 57 гости няма да е