От Пръв Поглед. A. C. Meyer

до леглото и извади неща, които изглеждаха като бельо и нощници.

      – Вече проверих хотела – обясни Кат, като започна да подрежда отново. – Няма телефони или интернет сигнал. Тя потанцува малко и всички се засмяха.

      – Няма ли да ми позволиш да видя какво ще взема с мен, за да обличам на почивката? – попита Валентина.

      – Не! – сестрите ѝ отговориха в един глас и Сабрина посочи към банята.

      – Възползвай се максимално от времето да вземеш душ и да се подготвиш за пътуването. Резервирах Uber за 11.30 ч. – обясни тя. – Така че, ще стигнеш до летището много преди полета в 2 часа.

      – Обичам ви – каза Валентина. – Благодаря за цялата ви подкрепа.

      – Ние сме тези, които трябва да ти благодарим, че се грижеше за нас, когато щеше да е много по-лесно да се заемеш с живота си и да оставиш социалните да се грижат за нас – отговори Кат, с усмивка на лицето си.

      – Никога не бих го направила! – възкликна тя, слагайки ръка на сърцето си. Тя мразеше дори мисълта, че нещо такова можеше да се случи. Ако беше по-млада и трите можеха да бъдат взети от социалните и бог знае какво щеше да се случи. – Вие сте моето семейство. Никога не бих ви изоставила.

      – А сега, заслужаваш почивка от цялото наше непрекъснато бърборене – каза Сабрина, за да облекчи момента и всички се засмяха. Валентина направи това, което ѝ бе казано и отиде да си вземе душ, за да започне да се приготвя за голямото си приключение.