Имаш ли нужда от помощ вече? - попита Майкъл на фона на звука от счупени кости и кървави локви, които ставаха все повече. Той се засмя, когато Кейн започна да шепти едно от заклинанията на Син, но бе ударен по устата, преди да го довърши.
- Не - изрева Кейн, като изплю кръв в лицето на този, който го удари толкова силно, че му се зави свят. Като грабна дървото от един счупен стол, той го навря в устата на вампира с такава сила, че излезе от задната част на врата му.
Майкъл направи гримаса, но не се намеси. Наблюдаваше отблизо, като преброи, че три вампира бяха повалени и оставаха още четири. Кейн беше безстрашен - още повече сега, отколкото преди да бъде заровен жив. Това напомни на Майкъл за въпроса, който още не бе задал: как Кейн успя да отмени обвързващото заклинание без кръвта на любимата?
След по-малко от двадесет минути Кейн падна на колене. Той погледна през замъгления си поглед към звука от пляскане, който се приближаваше. Избърса кръвта от устата си и се опита да се изправи. Не успя и се засмя, защото подът се пързаляше от кръв.
- И победителят получава 100 лейкопласта и почивка в дома на Майкъл.
Той се наведе и хвана Кейн, за да му помогне да стане. И двамата се олюляха, преди да го задържи.
- Имаш дом? - попита Кейн, като се надяваше, че ако продължи да говори няма да припадне, преди да стигнат дотам. Знаеше къде живее Майкъл, но не искаше да си признава. Това само щеше да накара Майкъл да му се ядоса, защото не го бе посещавал. Не се гордееше от тази си постъпка, но бе имал нужда да пази дистанция.
- Да, вече съм пораснал. Освен това ковчезите не са на мода.
Той потръпна вътрешно, като осъзна, че шегата може да не се хареса на Кейн.
- Мястото е огромно. Било е музей на изкуствата във Викториански стил, докато не построиха по-модерен в Бевърли Хилс. Може би, ако се преместиш при мен мястото ще започне да ти изглежда като дом.
- Искам кученце - каза Кейн изневиделица, като се опитваше да прави крачки, за да не падне.
- Какво искаш? - попита Майкъл.
- Ако ще живеем заедно, тогава искам куче.
- Майкъл се усмихна на стария си приятел. Явно любовта на Кейн към кучетата не бе намаляла през годините.
Глава 3
- Какво става с Мика? - Ник попита Стивън, когато спряха в паркинга до църквата и паркираха между два от автобусите.
- Мика и Куин започнаха обичайния си спор кой определя правилата и Мика си тръгна, за да се успокои малко. - каза Стивън, като излезе от колата. Все още намираше за забавен факта, че всички ягуари караха.. Познахте... ягуари.
- По дяволите, те се учеха взаимно как да се бият. Не е кой знае какво, ако се сбият.
- А защо не се връща тогава? - попита Ник.
- Това е въпросът, нали? - въздъхна Стивън. - Куин мисли, че Мика е избягал, но аз знам по-добре от него.
- Какво те прави толкова сигурен? - попита Ник с любопитство.
- Защото Алисия се прибра само няколко седмици, преди той да изчезне. Мика броеше дните, когато ще може да я доведе вкъщи. Дори когато Натаниел беше жив, Мика й беше повече баща. Никога не би си тръгнал, когато