След известно време, когато приятелите му го съветват да се обърне отново към духовния си учител, ученикът се досеща, че е получил вече наставления, но не може да ги приложи. Случва се преданият да не може да приеме на- ставленията на духовния учител директно в живота си, поради желанието да удовлетвори сетивата си.
Съществува желание за сетивно наслаждение, но духовният учител говори за служене на Кришна. Как да съчетаем тези различни желания? Като приеме семеен живот, човек съчетава стремежа да служи на Бога с удовлетворението на сетивата. А понякога му е необходимо просто да изпълни безпокоящите го желания и да се увери, че това не го усъвършенства. В този случай ученикът се обръща към наставленията на духовния си учител, спомня си ги и се отнася сериозно към тях.
В началото той си мисли, че наставленията не са му помогна- ли и е необходимо да се променят условията на живот. Но когато човек приеме семеен живот, той разбира, че в семейството няма изобщо никаква помощ. Грихастха-ашрамът има друго предназначение. Разумният човек започва веднага да усеща въздействието на страстта и невежеството. Само че да забележи влиянието на низшите гуни е възможно само за този, който се е утвърдил в гуната на доброто. Затова в началото брахмачари развива добродетел, а след това, приемайки грихастха-ашрам, се среща с действието на страстта и невежеството, защото природата на семейния живот е такава. Но тъй като се е утвърдил в гуната на доброто, той ще може да види тяхното влияние. Това е важно. Ако встъпим в семейния живот без продължителната подготов- ка на брахмачари, може лесно да попаднем в плен на илюзията. Такъв семеен изобщо нищо не забелязва.
Наблюдавайки традиционния ведически семеен живот и този
в отречение, може да забележим, че разликата между тях няма да е много голяма. Ако се говори за обикновен семеен живот, то това е живот с привързаности, грихамедхи-ашрам, просто живот вкъщи. Грихамедхи е този, който се наслаждава на семеен живот, създа- вайки условия за пълно удовлетворение на сетивата си. А грихастха – този, който продължава да развива отречение в условия на семеен живот. В този случай разликата между семейните и санясите е само в начина на поддържане на съществуването им. Как санясите удовлетворяват своите потребности? От какво живеят те? Отреченият човек поддържа съществуването си, молейки за да- рение. Саняси трябва да живее от дарения и бахирвасата на врата му е предназначена специално за това. Отреченият садху я държи като торба и иска дарение. Семейният не носи бахирваса. За него е грях да иска дарение, той трябва да се труди и да изкарва пари, изпълнявайки дхарма. Затова във ведическо време семейният изглежда по друг начин. Той облича дхоти със златен кант, обици или тюрбан със скъпоценни камъни, пръстени, обожава туласи в позлатена рамка. Но саняси – не.
Саняси не носи златни накити, той се облича просто и не маже тялото си с благовонни масла. Той пътешества и проповядва преданост към Личността на Бога