и едното, и другото – правритти-марга и нив- ритти-марга. Тъй като всички живи същества, дошли в мате- риалния свят, имат склонността да се наслаждават, им се дават правила. Има два пътя – правритти-марга и нивритти-марга».
(лекция върху «Шримад-Бхагаватам», 1972 г.)
Правритти-марга е склонността към материални наслажде- ния, но с определени ограничения, или правила. Регулирането на живота ограничава склонността към наслаждение. Целта на тази дейност е постепенното развитие и достигане до отрече- ние. Ведическата правритти-марга е съчетание между служенето на Кришна и изпълнението на материалните желания, които се намират малко встрани. Човек изпитва желание да удовлетво- рява сетивата си, прикривайки го донякъде, и при това поста- вя служенето на Кришна в центъра на своя живот. Но малко встрани от центъра, съществуват неговите материални жела- ния. По този начин, изпълняването на материалните желания в съответствие с религиозните принципи, постепенно довежда до служене на Кришна като единствен обект на любовта, което означава установяване на пътя на отречението – нивритти.
Нивритти-марга – това е пътят на отречението, при който Кришна става единственият обект, а материалните желания отсъстват, фактически това е саняса. Саняса означава, че човек отхвърля всички излишни желания и размишлява за Кришна, живеейки много просто.
Правритти-марга позволява постепенно да изпълниш своите материални желания в съответствие с предписанията на Ведите, това е път, който води към отречение.
Съществува разлика, когато човек наслаждава сетива си в съответствие с предписанията на Ведите и когато го прави по собствена преценка. Ако го прави по собствено усмотрение, тогава придобива карма и е отговорен за всяко свое действие. Действайки в съответствие с предписанията на Ведите, човек се пречиства. Затова семейният живот трябва да бъде пригоден така, че в крайна сметка да се изоставят всички материални же- лания – в това е истинското предназначение на грихастха-ашра- ма. Човек, който не спазва стриктно регулиращите принципи на преданото служене, е обречен на забавяне или пълно прекра- тяване на духовния живот. Постепенно развитие не означава, че можем да се отпуснем. Постепенно значи да се движим с разумна скорост, но колкото е възможно по-бързо.
Извадка от обсъжданата тема
Въпрос: Един преданоотдаден смята, че няма смисъл да се вли- за в грихастха-ашрам, ако строго се следват всички наставле- ния, всички регулиращи принципи, имайки предвид четвъртия принцип.
Отговор: Какво означава да се спазва четвъртия регулиращ принцип? По-късно ние по-подробно ще разгледаме тази тема. Но сега има въпрос, който ще се опитаме да обсъдим поне на- кратко. Съществува склонност да удовлетворяваме сетивата си, затова духовният човек приема семеен живот. В този случай той може да използва гениталиите