Български език. Дарът на слънцето. Болгарские народные сказки с переводом, заданиями, словарем
до его дома, он отбил в кузнице самого искусного кузнеца серебряную подкову с золотыми гвоздями для Шарколии.
Гатанки за природата
С бяло злато, цялото поле засято.
Шарена кобилица над една река виси.
За деца малки тя е тъй любима, прави им пързалки. Тя казва…
Сутрин изгрява, вечер залязва?
Когато ходиш и то с теб ходи, когато спреш и то спира, когато тичаш и то тича, когато скачаш и то скача прави всичко което ти правиш, а го има само на слънце.
За него главното това е: всичките езици знае.
Широко поле край няма, голямо стадо чет няма, овчарят с рога.
По черен таван свещи горят.
Бесен зет, сляпа щерка, ниска майка, висок татко.
Живее без тяло, говори без език, никой не го вижда, а всеки го слуша.
Сред езеро огън гори, вода и вятър не го гаси.
Наша Мара плат тъкала, на небето го простряла.
Златна пшеница в синя паница, паницата некупена, над земята захлупена.
По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/
Отговори
Невесто Ангелино, оседлай ми кончето Шарколията, че съм решил да потегля на дълъг път.
Кажи ми, горо, защо си посърнала? Пожар ли те изгори, или слана попари листето ти?
Крали Марко настигна трите синджира роби.
На всичките даде по една жълтица – да си купят обувки от Солунския пазар, боси да не ходят.
Гатанки: Сняг. Дъгата. Зима. Слънцето. Сянката. Ехото. Небето, звездите и месецът. Небето и звездите. Вятърът, мъглата, земята, небето. Ехото. Слънцето. Дъгата. Звездите и небето.
Хитреци и крадци – Хитрецы и воры
Един хитрец напълнил чувал с дъбови шикалки, турил отгоре малко орехи, да ги закрие, и тръгнал да ги продава вместо орехи.
Друг хитрец напълнил чувал с мъх, закрил го с малко вълна отгоре и тръгнал да го продава вместо вълна.
Двамата се настигнали по пътя за пазара. След като се разбрали кой какво носи, съгласили се да си разменят стоките. Но понеже вълната е по-скъпа от орехите, орешарят дал на другия и една пара отгоре.
Когато се завърнали по домовете си, какво да видят: вместо орехи – шикалки и вместо вълна – мъх! И двамата разбрали, че хубаво са се излъгали, но никой не съжалявал, защото си били разменили нищо за нищо. Само онзи, който дал едната пара, отишъл да си я иска.
Като се научил другият, че оня иде за едната пара, легнал и се престорил на умрял. Жена му и децата му почнали уж да го оплакват. Но нали и оня бил хитрец – познал, че се преструват. Разтъжил се уж и той, па казал, че ще чака поне докато погребат умрелия. Роднините тогава решили да отнесат мъртвеца в църквата и да го оставят една нощ там, та дано неканеният гост си отиде. Оставили умрелия в църквата и си тръгнали, ала гостът казал:
– Аз