заболявания и почти двойно този от преждевремено раждане при бремените.
Натрупаните знания върху ролята на бактериалната съставяща на свръхорганизма човек-бактерия все по-категорично сочат, че тя е много по-сложна от просто взаимоизгодно сътрудничество от типа „ти на мен, аз на теб”. Все по-ясно става, че в действителност бактериите управляват много от функциите на човешкия организъм. В частност шведски и индийски учени неотдавна оповестиха, че стомашно-чревната микрофлора участва активно във физиологията на мозъка и формирането на поведението на човешкия индивид, в т.ч. и на поведенчески характеристики като активност, боязливост, тревожност и смелост. Съществуват изследвания, които показват, че тя влияе и на синтезата на важния невротрансмитер серотонин, който играе ключова роля в регулирането на настроението, телесната температура, съня, апетита и сексуалността.
Според д-р Рой Слитър от Ирландския институт Корк съвокупноста от бактерии в нашия организъм следва да се разглежда като виртуален орган, чиято роля за неговото съществуване е дори по-важна от тази на феноменалната биохимична лаборатория –черния дроб. Отклонения в „кондицията” на полезната микрофлора, в резултат например на инфекциозни заболявания, употребата на антибиотици или сулфонамиди, неминуемо води до различни болестни състояния на организма, някои от които с твърде сериозни последствия. Подобни състояния, известни като дисбактериоза, се преодоляват с помощта на т.нар. пробиотици – живи микробиални хранителни добавки, съдържащи млечно-кисели и бифидобактерии, и пребиотици – неусвояеми от организма вещества (фруктоолигозахариди, инулини, лактулоза, лактитол и др.), които стимулират активността и развитието на резидиращите в дебелото черво полезни микроорганизми.
Неотдавна в лабораторията на професор Бони Баслер от Университета Принстън в щата Ню Джърси (САЩ) – ръководител на Американското микробиологично дружество, беше направено забележително откритие. Беше установено, че при организирането както на отбраната си, така и на нападенията бактериите общуват и се „договарят” помежду си посредством думи, съставени от определени химически вещества, които те излъчват в заобикалящата ги среда. При това езикът на бактериите от един вид е напълно непознат за тези от друг вид. Т.е. и при бактериите може да се говори за езикова бариера, а подслушването и шпионирането е изключено. Тези от различен вид също общуват, но на своебразен „есперанто”, посредством който „разбират” числеността на своите и чужди микроорганизми (нещо като системата свой-чужд, използвана в авиацията). Това им позволява да „обмислят” стратегията за по-нататъшното си поведение.
Счита се, че бъдещата борба с болестотворните бактерии ще се води именно използвайки „езика” на бактериите, с оглед осуетяване на тяхното организиране за масирана атака на човешкия организъм. Така ще се разделим с този „вандалски” (но за съжаление засега най-ефективен) метод, към който отговорните