енергиен източник, на който се крепи сложната енергетична система на човешкия организъм, са въглехидратите и по-точно един от тях – глюкозата.. Нейното съдържание в хранителните продукти е ниско, но организмът разполага със съответния ресурс за превръщане на почти всички усвояеми въглехидрати (фруктоза, захароза, скорбяла и др.) в необходимата му глюкоза. Именно тя, глюкозата, е единственият енергиен източник, „горивото”, за клетките на човешкия мозък. В състояние на покой на организма мозъкът консумира около 2/3 от циркулиращата в кръвта глюкоза! Няколко десетки килограма мускулна маса се задоволят с останалата една трета.
За подсигуряване срещу неразумно и опасно понижение на съдържанието на жизнено необходимата глюкоза в кръвта (например в резултат на непосилно физическо натоварване) Създателят е предвидил и план Б – трансформация на белтъчините в глюкоза, което става в главната биохимична лаборатория на организма – черния дроб. Все пак Той е знаел, че ние нерядко можем да сме и доста глуповати и да поставим на риск дори собственото си съществуване…
Установено е, че захарите увеличават съдържанието в мозъка на важния невротрансмитер серотонин, известен като „хормон на щастието”. Той играе съществена роля в регулирането на телесната температура, настроението, съня, сексуалността, апетита и т.н. Ниските нива на серотонин водят до агресивно поведение, мигрена и нервни разстройства, докато твърде високите – до понижение на концентрацията и отслабване на паметта. Изходно вещество, прекурсор, за синтез на серотонин в организма е аминокиселината L-триптофан, която в значителни количества се съдържа в гъбите, бананите, овеса, фурмите, фъстъците, сусама, млечните продукти и т.н.
Белтъчните вещества са незаменим компонент в мозъчната „диета”, тъй като са изходен материал за синтезата на т.нар. биогенни амини – допамин и адреналин, които играят съществена роля в редица жизненоважни процеси в организма. В частност, известно е, че допаминът играе определяща роля в процеси като мотивация и концентрация, в заболявания като депресия и шизофрения, както и във формирането на психическата зависимост от психотропни вещества като хероин и кокаин. Той също така регулира дейността на сърцето, повишавайки сърдечната честота и сърдечния дебит (количеството изпомпана кръв), както и кръвното налягане. Понижената допаминова активност води до депресия. Допаминът изпълнява и друга особено важна функция в организма – в зависимост от концентрацията му в кръвта той предизвиква дилатация (разширение) или констрикция (свиване) на кръвоносните съдове, захранващи бъбреците, с което управлява количеството на постъпващата за филтриране кръв в тях. В мозъка той се синтезира от аминокиселините тирозин и фенилаланин, които се съдържат в храни като соя, пилешко месо, яйца, риба, бадеми, фъстъци, тиквени семки, сусам, банани, млечни продукти и др. Допаминът е изходно вещество, от което организмът синтезира важните невротрансмитери адреналин и норадреналин. Адреналинът,