Лунен Танц. Amy Blankenship

да открадне книгата с проклятия на Кейн и да я използва срещу него с мъст.

      Ð”а, Натаниел беше прав за едно. Повечето вампири бяха зли. Имаше, обаче, изключения и Кейн бе едно от тях. Но Малачи си даваше сметка, че няма нищо по-зловещо от онова, което сам бе сторил. Проклятието можеше да бъде развалено само от сродна на Кейн душа.

      ÐÐ°Ð²Ñ€ÐµÐ¼ÐµÑ‚о му се струваше смешно – макар Кейн да бе безсмъртен, той така и не беше намерил своята сродна душа. В миналото винаги се бяха шегували, че подобна жена никога не би се родила. Малачи си спомни как думите му бяха развеселили Кейн – Господ би проявил висша форма на чувство за хумор, за да създаде жена, която да търпи глупостите ти.

      â€“ Остана заровен твърде дълго. – предупреди Натаниел. – Кейн е луд и жаден за кръв…ще убие и двама ни, ако го освободиш сега.

      ÐœÐ°Ð»Ð°Ñ‡Ð¸ килна глава и впи поглед в Натаниел.

      â€“ Ще има да убива само мен, защото ти вече ще си мъртъв.

      Ð¢Ð°Ð·Ð¸ явна заплаха отприщи зверовете. Двамата мъже мигом се превъплатиха отново в животинската си форма.

      *****

      Ð’ края на къмпинга, в непосредствена близост до дивия резерват, Табата Кинг – Таби – както я наричаха всички, седеше на стъпалата на семейния кемпер. Втренчена в небето, съзерцаваше звездните проблясъци през гъстите облаци. Отмести коса от очите си, доволна, че дъждът най-накрая е спрял.

      Ð—а пръв път преспиваше на къмпинг и последното, което искаше, бе да прекарва времето си в кемпера. Безкрайно се вълнуваше от пътешествието, а още повече, от това, че ú позволиха да вземе малкото си кученце Скрапи. Много трябваше