Лунен Танц. Amy Blankenship

в шума на гората. Винаги си бе мечтала да стои насред дивото и просто да слухти – като индианците по филмите.

      Ð”ъждовните облаци, разбягали се временно, отново се сгъстиха. Ярката лунна светлина рязко изчезна. Очите ú се разшириха, когато осъзна, че вече не вижда светлините на къмпинга.

      ÐŸÑ€Ð¸ÑÑ‚ъпвайки внимателно напред, втренчена в мрака, опита да се ориентира. Напразно. Видя единствено бледи очертания на клони и непрогледни сенки. Изсумтя от страх, когато чу ръмжане някъде напред.

      Ð¡Ð»ÐµÐ´ миг, който ú се стори вечен, лаят на Скрапи отново достигна до нея. Втурна се към звука с гореща надежда да не я преследват. Ръмжането се повтори, още по-отблизо.

      Ð—абила пети в почвата, опита да се плъзне по склона. Но по земята се стелеше хлъзгав килим от мокри листа и кал. Вместо да спре, тя се засили още повече и се изпързаля надолу по склона.

      Ð•Ð´Ð½Ð¾ паднало дърво я сепна и ú изкара въздуха. Щом дойде на себе си, осъзна, че Скрапи вече не лае. Нещо отново изръмжа и тя се втурна да катери хълма. Но тогава чу скимтене. Коленичила, надникна през клоните и видя малко сечище, огрято от лунна светлина.

      Ð¢ÑŠÐºÐ¼Ð¾ по средата съзря Скрапи. Хленчеше като след бой със съседския доберман. Пълзеше заднешком, залепил корем до земята. Сините очи на Таби станаха двойни щом видя причината за ужаса на Скрапи. Два звяра бавно пристъпваха един към друг, а Скрапи се намираше точно по средата на пътя им.

      â€“ Глупаче! – изсъска под носа си Таби.

      Ð¢Ñ разпозна животните от снимки, които баща ú ú беше показвал преди пътешествието. Едното беше пума, а другото – досущ като