Тревър и изтича към една улица, където вампирът изведнъж изчезна.
Маратонките на Тревър издаваха скърцащ звук, когато достигна края на улицата и надникна. Кат стоеше до него, малко наведена, за да могат и двамата да гледат от ъгъла.
- По дяволите! - изпсува Тревър и извади 9-милиметровия си пистолет.
- Все още не разбирам защо носиш пистолет. - каза Кат, макар да знаеше, че и Ник носи. Не на пистолета разчиташе Ник... А на специално направените дървени куршуми. - Това е безсилно срещу вампири.
Тревър се усмихна.
- Забравяш за кого работя. Тези куршуми са специално изработени и избухват при допир, а центърът им е издълбан и запълнен с малко солна киселина. Тази гадост ще разяде всичко.
- Тогава защо киселината не разяжда куршума? - попита Кат, като тайно събираше информация, за да подкупи Ник.
- Има вътрешна обвивка, която се намира в куршума и киселината не може да я разяде. Забравих как се казва. - обясни Тревър. - Достатъчно силна е, за да не бъде увредена от киселината, но и достатъчно крехка, за да се счупи при сблъсък с предмет.
Кат бавно се изправи.
- Ще влезем ли?
Тревър стисна пистолета и влезе пръв, последван от Кат, която държеше остри ками в двете си ръце - подарък от Тревър. Те минаха по цялата алея, докато осъзнаха, че вампирът е изчезнал.
Тревър отпусна ръката си.
- Избягал е!
Кат въздъхна объркано.
- Е, тъй като сме тук, може да се върнем в клуба.
- Много се забавлявах с вас тази вечер, идиоти. - каза глас зад тях. - Настоявам да останете за вечеря.
Кат и Тревър се обърнаха по посока на гласа и замръзнаха, когато видяха вампира, който преследваха, заедно с още петима други.
- Кучият син е знаел, че го следваме. - изръмжа Тревър, като отново хвана пистолета.
Заобиколени от три страни със стени и с вампири от четвъртата, Кат знаеше, че с Тревър трябва да намерят начин да се измъкнат оттам. Тя приклекна, когато вампирите ги заобиколиха. Един с червена коса скочи и буквално се приземи върху тях.
Кат веднага се изправи и се справи с вампира по средата на скока му. Дългите ѝ нокти сега приличаха на животински, макар че не се беше трансформирала. Паднаха на земята, като вампирът падна по гръб под нея.
Кръвопиецът сграбчи дясната ѝ ръка толкова силно, че тя усети как костите ѝ болезнено пукат. Като преглътна болката, тя спусна китка надолу и вкара камата в китката на вампира за отмъщение. Като се освободи, Кат не загуби време и вкара дясната си ръка в гърдите на вампира, като извади сърцето му.
Тревър се прицели и стреля във вампира, който бяха преследвали цяла нощ. Куршумът го удари в гърлото и за момент той погледна Тревър с недоумение, след което започна да крещи и да впива нокти в гърлото си. Крясъкът рязко спря, когато киселината от куршума достигна гласовата кутия на вампира.
Тревър всъщност не видя какво стана после, тъй като бе нападнат от друг вампир. Тялото му бе захвърлено към стената и той падна на земята. Деветмилиметровият пистолет полетя, а на него му се зави