наоколо,
с твоят образ от мисли и звуци —
дървета замислени
и бързолетни листа,
обич протегнала пръсти
под лятното слънце
и двамата с теб в тишина.
В тишине
Ветви и тени,
а сквозь них солнечная дорожка
и капли росы по листьям…
Ветер прокрался тихо
в ветви тополей,
шёпот морских волн в ухо,
родник притаился среди травы —
тонкая нитка
под летними облаками
и путь через неё
до конца в тишине.
Хожу вокруг
с твоим образом в мыслях и звуках —
деревья задумчивы
и листья,
любовь протянула пальцы
под летним солнцем
и вдвоём с тобой в тишине.
Сълза
И от върбови клони
потопили в реката листа
е готова да капне сълза,
а между клоните птици
във нощта сънуват небе
и простори.
Спомням в животът
как се сменяха дни,
как годините минаха,
колко луни и слънца
съм посрещнал.
Как като пясък от пръстите
дните изтекоха
и пътеката сочи нагоре.
А сега чаша до мен
и червеното шепне за дни,
за красивото,
когато проблемите
бяха на никой.
Просто дни,
просто дни
без чаша за помен…
А на брега цъфтят незабравки…
Слезы
И ветви вербы потопили в реке листья,
готова капнуть слеза,
а между ветвей птицы,
им снятся ночью небо и просторы.
Вспоминаю жизнь,
как сменялись дни,
как миновали годы,
сколько лун и солнц
повстречал.
Как песок
между пальцами утекают дни,
Путь указан свыше.
А сейчас передо мной
бокал с красным вином
шепчет о днях красивых,
когда не было никакой проблемы.
Просто дни,
просто дни
без бокала за помин.
А на берегу цветут незабудки…
Вечер през юли
Юли,
тишина, лилава вечер.
Денят си отива,
поклаща бризът клони,
денят изтича като пясък
между пръсти.
На хълбок е полегнал сякаш
и лоши мисли гони.
Отива си,
следи от влюбени
по пясъка оставили.
Рисуващи сърца,
вълна изтрива ги след тях,
а те все така рисуват
до следваща вълна.
Спряло време,
ветрец, ухаещ на земя
от слънцето нагрята,
на зряло жито,
на праскови и дини,
смокини сладки
и небе,
почти до Август
обсипано с звезди.
и чакани надежди.
Вечер