И настал день…. Росен Русев

сълзи таят,

      но винаги са топли.

      понякога мълчат,

      понякога зоват,

      понякога и болка има.

      Не казват думи,

      повече мълчат,

      но винаги са топли.

      Мълчат.

      Очи – звезди.

      Зоват или мълчат.

      Сълзи таят и болка.

      Очи, очи, как винаги блестят

      и винаги са топли.

      Глаза твои – звезды

      Глаза твои – звезды

      Блестят.

      Иногда слезу таят,

      но всегда тёплые.

      Иногда молчат,

      иногда зовут,

      иногда в них есть боль.

      Не говорят,

      больше молчат.

      Но всегда тёплые.

      Молчат.

      Глаза – звёзды.

      Зовут или молчат.

      Слёзы таят и боль.

      Есенна песен

      Ничие село,

      в долината прихлупено,

      от всички забравено

      и само Господ го пази.

      Стар чинар,

      под него земята се жлътнала

      от листа земята застлали.

      Очукан, забравен казан,

      дето компоти са врели,

      дърва край него нахвърляни,

      тихо и глухо…

      Баира още е шарен,

      а по високото зеленее.

      Мътно време, облаци,

      Балканът се готви за есен,

      скоро дъждът ще запее

      есенна песен…

      Осенняя песня

      Ничьё село,

      затерявшееся в долине,

      всеми забытое,

      и лишь Господь его хранит.

      Старая чинара,

      под ней – жёлтая земля.

      Листья землю устлали.

      Разбит, забыт казан,

      в котором компоты варили.

      Дрова около него набросаны,

      тихо и глухо.

      Холмы ещё пестры,

      а на вершинах – зелены.

      Тусклое время, облака.

      Балканы готовы к осени,

      скоро дождь запоёт