сърце, Габриела, a аз вярвам в потенциала ти. Освен това момичетата трябва да си помагаме, нали? – Тя премигна и се усмихна. – Знам, че имаш... някои трудности, скъпа, но се нуждая от пълната ти отдаденост на тази мисия.
Полагайки ръка върху гръдния си кош Габриела почувства как сърцето ѝ потъва. В същото време, беше голяма чест да имаш доверието на настойника си. Беше повод за съжаление да се знае, че това е последният ѝ шанс да докаже, че е достойна да се придвижи напред.
Анджела се изправи, хвана я за ръка и я отведе до големия екран от другата страна на стаята. Натисна няколко бутона, екранът светна и се появи красиво място. Марчела, най-добрата приятелка на Габриела там и която наскоро бе повишена заради успешно изпълнена мисия – ѝ разказа за това оборудване. То е свързано със Земята и предава всичко, което се случи там в реално време. И беше невероятно! Това беше първият път, когато Габриела имаше контакт с оборудването и беше възхитена.
– Какво красиво място...– промълви тя, докато гледаше осветения град. Изведнъж тя забеляза, вилите в колониален стил и тръпка от ужас достигна до основата на тялото ѝ. – Ще трябва ли отново да се справям с германците? – попита тя, разтревожена. – Но поради езика...
Анджела вдигна ръка, прекъсвайки Габриела.
– Това място се нарича Грамадо. То е в южната част на Бразилия.
– О – проговори тя, гледайки назад към екрана. – И какво трябва да направя този път?
Настойникът погледна в нейната посока, наблюдавайки я отблизо.
– За разлика от другите пъти, ще трябва да отидеш там.
Тя отвори устата си в едно голямо О. Габриела, никога не бе напускала царството небесно заради мисия. Никога никога. Всичките ѝ мисии бяха изпълнявани от разстояние и, като си помисли за това, тя подозираше, че може би поради тази причина те не се получиха много добре.
– Ето защо това е голяма мисия, скъпа – каза Анджела и насочи цялото си внимание към нея. – Твоята мисия е да поправиш едно разбитото сърце.
– Любовна история? – Попита младата жена. Тя обичаше случаите, свързани с романтика. Беше толкова красиво да види двойките щастливи до края на живота им!
– Всъщност, не. Това е... хъм... общ случай.
– Добре – промълви тя, като се окуражаваше да продължи, въпреки че не знаеше какво... може да представлява един...общ... случай.
– Ще бъдеш пренесена там и ще трябва да взаимодействаш с хората – каза тя, а очите на младата жена се разшириха. – Ще прекараш време със Самуел и ще му помогнеш да излекува сърцето си.
– Но как... как... ще направя това?
– Ще разбереш, когато стигнеш там – каза тя, запазвайки мистерията. Но преди Габриела да има шанс да протестира, Анджела продължи – но, скъпа моя, много е важно да не забравяш три неща: никой не може да знае, че си от тук, нито нещо свързано с нас; трябва да завършиш мисията си до Бъдни вечер. Когато часовника удари полунощ, времето ти на Земята приключва.
Тя кимна, чувствайки се шокирана.
– И третото и най-важно: когато си в човешка форма, като тях, свободната