попита:
– Монети ли? – Той обърна част от джобовете си.
– Да! – Тя възкликна и цялото ѝ лице светна от радост. Самука не можеше да не си помисли, че е много странна. – Коя е най-ценната? – Попита тя Джей Пи, който ѝ даде монета от един Реал. – Имате ли една от тези? – момичето попита Самука. Той се наведе над масичката за кафе, взе две монети от по двадесет и пет цента и ѝ ги подаде, а тя се усмихна с усмивка на задоволство. Взимайки монетите, тя ги хвърли в стъкления буркан. – Много добре. Платено е.
Самука премигна няколко пъти и наклони главата си, опитвайки се да се осмисли това, което тази луда жена казваше.
– Какво?
– За всяко проклятие, монета – каза тя и погледна към Джей Пи, сякаш, за да се увери.
Джей Пи се засмя шумно.
– Ще бъде наистина интересно... – промълви той, като все още се смееше.
Нетърпелив и неспокоен от присъствието им, Самука изпусна дълга въздишка и каза:
– Когато приключите с играта, затворете вратата. Имам още работа.
Когато се обърна за да се отправи към кухнята, той беше прекъснат от сладкия глас на момичето.
– Джей Пи, благодаря за превоза. Обещавам да не ви разочаровам – каза тя с такава сериозност, че звучеше сякаш му обещаваше да установи световен мир.
После той влезе навътре и най-накрая осъзна, че тя каза, че ще остане. Там. В къщата му. В неговото убежище. Където той не е искаше никой да присъства.
А, не и това.
– Не знам какво си намислила, но ти няма да останеш тук – каза той, знаейки, че звучи грубо, но не му пукаше. Всичко, което искаше, беше да си върне уединението. – Не те искам в къщата си.
Джей Пи изпъшка при грубите му думи, но момичето не изглеждаше да бе чула.
– Самука – запротестира редакторът, когато тя започва да се разхожда из стаята, разглеждайки всичко около себе си, докато си говореше нещо, преценявайки това, което щеше да бъде нейния нов дом. – Габриела ще остане с теб до Коледа. Това е крайния ти срок да предадеш ръкописа си.
Писателят промърмори едно знам,, но не свали поглед от момичето, което вървеше към коридора.
– Тя не ми трябва тук – запротестира той.
– Тя ще остане, за да улесни живота ти. Тя ще поддържа къщата в ред, ще записва каквото ти трябва, ще се погрижи да се храниш, и да предадеш проклетия ръкопис.
Габриела се обърна към двамата с негодувание, прекоси отново стаята и взе стъкления буркан, държейки го пред Джей Пи. Той извади банкнота от два реала от джоба си и я хвърли в буркана.
Тя се усмихна, доволно, сложи буркана отново на масата и отново се заразхожда. Самука хвърли поглед и запротестира.
– Не искам някаква луда жена тук, Джей Пи. Нуждая се от спокойствие, а не от чудачка с буркан, която цензурира думите ми.
– Не съм чудачка с буркан – промълви тя тихо, без да изглеждаше обидена от всичко, което човекът каза за нея. – Къде е коледната елха? – Попита тя, променяйки темата толкова внезапно, че това го обърка.
– Какво?
– Коледното дърво. Остават 15 дни преди