Една Вълшебна Коледа. A. C. Meyer

нарушител и затръшна вратата. Когато той се обърна, тя гледаше към него и ѝ беше забавно.

      – Не съм пакет, глупчо. Аз съм жена. – Твоята... ъм... асистентка – каза тя, изглеждайки горда с думите си. – Къде е семейството ти? – Попита тя.

      – В тяхната къща – Отговорът беше просто сумтене. Тя леко наклони главата си надясно и го наблюдаваше, отворила уста от удивление.

      – Не живееш със семейството си ли? – Той поклати главата си. – Как се справяш с твоята... съпруга?

      Самука не можеше да не се намръщи на тази дума.

      – Приличам ли на човек, който е женен? – Попита саркастично той, а тя отговори, но думите ѝ бяха без ирония.

      – Не съвсем... твърде мрачен си.

      Тя се обърна, когато той се намуси и се запъти да влезе в къщата.

      – Хей! Къде отиваш?

      – Да работя! – Каза тя развълнувано и премина по коридора, сякаш щеше да намери съкровище. – Имам много работа.

      Оставен без алтернатива, той я последва, за да попречи на лудата женада навреди на дома му.