от този клас. Всичко бе чисто и добре осветено, без излишни кичозни декори и приглушена класическа музика. Първоначалното ѝ леко смущение бе на път да изчезне. Преди минута, когато таксито спря отвън и тя забеляза избелялата фасада, Мануела не бе много сигурна, дали въобще си заслужава посещението.
Но все пак се реши. Може би този път щеше да е последен. Досегашните срещи с избраните мъже не донесоха желания резултат. Всички те проявяваха интерес към нея, но тя не бе сигурна, че правилният е между тях. Не се съгласи на втора среща с нито един.
От една отдалечена маса и махна с ръка поредният кандидат. Мъжът бе добре изглеждащ, може бе в очите на повечето жени дори красив. Но само толкова. Облеклото му бе лежерно. По-семпло отколкото предполагаше посещение в ресторант и евентуално вечеря с представителка на нежния пол. В обноските също не бе на някакво високо ниво. Когато Мануела приближи, той действително стана, но не помръдна дори и сантиметър от мястото си, за да я поздрави, нито пък нагласи подходящо нейния стол, преди тя да се настани. Това стори един от келнерите, който почти претича през две-три маси, за да покаже добро обслужване.
– Нещо за пиене за дамата? – попитай любезно той, веднага след нейното настаняване на масата.
– Чаша минерална вода – отговори Мануела.
Келнерът благодари с усмивка и се оттегли. Мъжът срещу нея все още мълчеше. Пред него стоеше преполовена халба бира, а може би преди това бе пресушил и още една. Навярно се чудеше откъде да започне разговора и как да направи по-добро впечатление, след този фалстарт още в самото начало на срещата.
– Надявам се ресторантът да ти допадне? – реши се най-накрая той. – Нали може да си говорим на ти?
– Може! – отвърна тя, опитвайки се да отгатне причината за това неадекватно поведение.
Разбира се, разговорът на „ти“ бе още една неприятна изненада от негова страна, но тя успя да скрие неодобрението си. Какво друго ѝ оставаше? Личеше си, че мъжът срещу нея очевидно не е много опитен по отношение на подобни срещи или пък просто има пропуски във възпитанието. Ако бе настояла да преминат отново на Вие, това допълнително би го притеснило и объркало. Така все пак му даваше някакъв шанс да се окопити и да стане възможно провеждането на разговор.
Мъжете от предишните срещи, ако не друго, поне първоначално правеха добро впечатление. Поведението им спрямо нея бе като към истинска дама. Не случайно служителката от агенцията ѝ уреждаше запознанства само с кандидати, които според системата отговаряха поне на 75% от нейните изисквания и вероятността да си допаднат бе повече от 50%. А по отношение на този тук, Мануела имаше чувството, че той е някакво изключение. Или бе дал грешни сведения за себе си, или бе успял по някакъв начин да заблуди системата. Засега тя не усещаше никакви допирни точки между тях.
– Ресторантът изглежда добър – каза тя за да не прекъсва започнатия диалог. – Досега не съм го посещавала.
– На мен ми е любим – усмихна се той. – Всъщност, нека се представя офицално, въпреки че са ти изпратили мой профил и вече знаеш името