години. Влизайки в символично оформената трапезария срещнаха погледите на около десетина човека, повечето от които доста уморени. Навярно се бяха събрали вътре, спасявайки се в последния момент от лошото време.
– Какво се е случило? – попита хижаря изправяйки се, загрижен от външния им вид.
– Приятелят ни падна по един склон – започна да обяснява Джошуа. – Навярно кракът му е счупен. Измина доста време докато го измъкнем и стигнем дотук. А и измръзнахме на всичко отгоре. Трябва да се обадим по телефона за помощ.
– Как се казваш момче? – хижарят опипваше засегнатия крак на младежа. – Никак не е добре положението.
– Райън – едва промълви пострадалото момче и затвори очи.
Хората насъбрали се около печката веднага направиха място за новодошлите. Раздадоха им топли одеала и чай, а Райън го поставиха върху удобен нар.
– Теб съм те виждал и друг път – обърна се хижарят към Джошуа. – Няма да те лъжа, положението с приятеля ти е сериозно. Кракът е счупен, а той е премръзнал. Не знам дали ще издържи дълго.
– Колко трябва да чакаме за помощ? – питаше укорително Джошуа. – Обади ли се някой въобще?
– Няма как да повикаме помощ. Телефонната линия е прекъсната от бурята, а обхват на мобилна мрежа няма. Радиостанция има на Игълкотидж, но тя е прекалено далече. А не се знае при тези условия, дали и те имат някаква връзка с града. Трябва да изчакаме да разчистят пътя.
Джошуа не можеше да повярва. Снегът едва ли щеше да спре скоро. Бърз поглед през прозореца показваше, че времето по-скоро ще се влошава допълнително, отколкото да върви към подобрение. Със сетни усилия бяха довлекли Райън до хижата, а се оказваше, че всичко е било напразно. Но и да бяха тръгнали надолу към града, едва ли щяха да стигнат далече. Не и в такова време и в това физическо състояние.
– Искате да кажете, че сме откъснати от света?
– Така се получава на практика – отвърна хижарят. – Времето изненада всички, дори и мен. Прогнозите не бяха за такова рязко влошаване, но понякога планината следва свой си ритъм. Всички подлъгани туристи, които са били наоколо, сега са тук и чакат. Нищо друго не можем да направим.
– Колко дълго? Вие сам казвате, че приятелят ни няма да издържи – намеси се Алекс.
– И аз не знам колко дълго? Ако успеем да съобщим по някакъв начин, че се нуждаем от лекарска помощ, би трябвало веднага да започнат разчистването на пътя, независимо от времето. Иначе може да минат дни.
– Къде най-близо има обхват на мобилна мрежа? – поинтересува се Джошуа.
– На Ръфмидоу има обхват – отвърна хижарят. – Но е на около час път. А в такова време може и три часа да отнеме. Дори и някой да успее да стигне дотам, няма да може да се върне. Ще го затрупат преспите и ще замръзне.
– Аз познавам тази местност – чу се глас зад тях. – Ще мога да стигна дотам!
Младежите и хижарят извърнаха глави поглеждайки човека, включил се изненадващо в разговора.
– Няма да успееш Майкъл! – каза хижарят. Очевидно бе приятел с него. – Разстоянието е дълго за тези условия.
Джошуа и